не е ДАДЕНОСТ!…

“ДАДЕНОСТ
Кога загубваме “вкуса към живота”? Когато преставаме да го ценим и забелязваме!
Кога преставаме да обичаме хората около нас? Когато преставаме да ги ценим и забелязваме!
Кога преставаме да обичаме себе си? Когато престанем да се ценим и забелязваме и само когато болките и липсата на здраве ни подсетят се сещаме, че сме там.
Кога загубваме чувството си за красота и жаждата за новото? Когато преставаме да го ценим и забелязваме.
Кога времето престава да бъде фактор? Когато преставаме да го ценим и забелязваме.
А то ЦЕНЕНЕТО какво е?
– да го забелязваме,
– да му обръщаме внимание,
– да отбелязваме и най-малките детайли
– да го напълним с енергия
– да му дадем смисъл
– да му изпратим светлина и
– да го “запалим” с любовта си
И това може да стане само когато осъзнаем,че нищо не е ДАДЕНОСТ! И е хубаво да го направим преди да сме го загубили.
ДА ПОЛУЧИШ НЕЩО ЛЕСНО, НЕ ЗНАЧИ ЧЕ НЕ Е ЦЕННО ИЛИ ЕВТИНО. ЗНАЧИ ЧЕ СИ ГО ЗАСЛУЖИЛ И ЗА ТОВА ЦЕНЕЙКИ НЕГО, ОЦЕНЯВАШ И СЕБЕ СИ.
И така отново стигнахме до… себеоценката си…, която ни дава и нов вкус за живот и време и любими хора и…още безкрайно много прекрасни неща…
Вие не сте даденост! Оценете това!”

източник: Училище по щастие
https://www.facebook.com/Uchiliste.po.Shtastie