“Живеем толкова много животи, през толкова различни времена. Когато си спомним нещо от своята необятна история, което по-рано не сме можели да свържем логически, нахлуват чувства. Може би всички нас ни преследва прозрението, че сме само частица от онова, което сме способни да прозрем и сме нещо много повече от настоящия си живот. Докосват ни и ни спохождат страсти и събития от отдавна забравени времена и места, но ние не знаем как да ги тълкуваме и дали да ги приемем като действителни. Когато накрая започнем да дращим по повърхността на своето Аз, започваме да се вълнуваме. Никога повече не сме същите, нито искаме да бъдем предишните. Независимо дали разбираме или не, вече сме стъпили на пътеката към себеоткриването и себеразбирането.”