Алтернатива при общуването между децата/и възрастни

    “В едно частно училище (в Щатите), всеки ден отделят време за открита дискусия между децата. В техните кръгове това време се смята за “безопасна зона”, когато могат да изразят свободно мислите си за учителя и другите деца, без укор или последици. Позволено им е да говорят каквото им е на сърцето, да изразяват тревогите си и дори да споделят със съучениците си какво са почувствали от техни постъпки. Разбира се, този форум е насърчаван и провеждан под надзора на училищния персонал и са въведени някои основни правила, които не позволяват разговорът да се отклонява от положителния, градивен тон. Управата на училището открила, че като дава възможност за този чудесен процес,  децата се чувстват много по-удобно и непринуден, а общуването се улеснява.

    Много от децата, които се държат лошо, го правят, защото търсят внимание, чувстват се отегчени или имат други проблеми у дома или в училище, които не са обсъдени или решени. В една по-положителна обстановка тези деца се научават, че подобни постъпки не са приемливи за другарчетата им, но и чуват добри неща за себе си (това е едно от правилата), така че вместо да се настроят отбранително, си вадят поуката, че лесно могат да променят поведението си и това да им донесе добро, без заяждания или сбивания.

    Най-общо казано, за да оказваме подкрепа на Децата на новото време, са нужни просто здрав разум, желание и последователност. Ако проявим далновидността да дадем на нашите малчугани онова, от което се нуждаят у дома, в училище и в социалните институции, ще отгледаме едно удивително поколение от чувствителни и даровити хора, които могат и ще доведат нашия свят до невероятно обединение и напредък за благото на всички.”

Мег Блекбърн Лоузи,
“Децата на новото време”