“Какво е реалността, ако не една действителност вътре в нас, едно “esse in anima” /съществуване в душата (лат.)/? Живата действителност не се свежда нито до фактическото, обективно състояние на нещата, нито до идейната формула, а се изчерпва само в обединяването на двете в живия психичен процес, чрез “esse in anima”. Само чрез специфичната жизнена дейност на психиката сетивното възприятие придобива онази дълбочина на впечатленията, а идеята – онази действена сила, която превръща двете в неотменни съставки на една жива действителност. Тази самостоятелна дейност на душата, която не може да се обясни нито като рефлекторна реакция на дразнение на сетивата, нито като инструмент на вечните идеи, представлява, като всеки жизнен процес, един постоянен творчески акт. Психиката възсъздава всекидневно действителността. Не мога да обознача тази дейност с друга дума освен с фантазия. Фантазията е колкото чувство, , толкова и мисъл, тя е както интуитивна, така и сетивна. Няма психична функция, която да не е преплетена неразличимо с другите психични функции. Тя изглежда ту първична, ту като краен и най-дръзновен продукт на съчетанието от всички умения. Затова фантазията е според мен най-ясният израз на специфичната психична дейност. Тя е преди всичко онази творческа дейност, от която извират отговорите на всички решими въпроси, тя е майката на всички възможности, в която също като всички психични противоположности, са живо свързани вътрешният и външният свят. Винаги тя е прокарвала и прокарва моста между непримиримите изисквания на обекта и субекта, на екстраверсията и интроверсията.
Единствено фантазията обединява тези два механизма.”
Карл Густав Юнг,
“Психологически типове”
info-box Julia / информационната кутия на Юлия 