Личен апокалипсис (част 1)

ПОНЕДЕЛНИК

Иван излезе от входа на блока и се запъти към близкия павилион да си вземе цигари и кафе. Не се беше наспал и бе кисел. И тази сутрин малката ги бе събудила в 7 – един час по-рано от обичайното му ставане от сън. От почти почти пет месеца беше баща и системното недоспиване бе нещо обичайно за него и жена му. Иван влезе в павилиона и си купи бяло „Боро“ и дълго двойно кафе с течна сметана. Имаше нужда да се събуди и да влезе в час със задачите, които му предстояха. Засега избягваше да мисли за тях. Искаше да се отдаде изцяло на този 10-минутен Ритуал всяка сутрин преди да тръгне на работа, който се наричаше „кафе-цигара-размисъл“.

Запъти се към паркинга и се качи в 15-годишното си Волво. Запали колата и я подкара към Мястото за изпълнение на сутрешния ритуал. Мястото бе на бул. „Инж. Иван Иванов“…