“Зрителният процес се осъществява главно в мозъка. Физическата страна на този процес при четенето на настоящите редове съставлява едва 10 % от него. Оптичните елементи на очите – роговицата, лещата и очната течност – си взаимодействат, за да изобразят ясен образ върху ретината.
След това изображението се трансформира в енергия, която протича през сноп от милиони нервни влакна в зрителния нерв, който води към кръстовището на зрителните нерви в средата на мозъка. Тук се разклоняват нервните пътища. В зрителния процес участват две трети от мозъка. Много мозъчни ареали получават информация посредством зрителното възприятие. Така например определени области в мозъка отговарят за възприемането на формите. Друга област служи за цветоусещането, а трета – за пространственото ориентиране (възприемане на разположението на обектите в пространството). Периферното зрение е специализирано върху регистрирането на движенията.
Когато в праисторическите времена хората все още живеели сред дивата природа, е било много важно за тях да забелязват приближаващите опасности. Днес използваме периферното зрение при шофиране или ходейки пеша по оживена улица.
При тренирането на зрението обръщаме внимание както на физическия аспект на зрението, така и на неговите ментални и психически особености. Физическата част се състои от упражнения за очите за отпускане на очните мускули и за промяна на формата на очната ябълка. Менталната и психическата част е свързана със значението, което приписваме на това, което виждаме. Житейският ви опит извиква спомени за минали събития, чувства и значения, които сте им предали. Възможно е религиозни доктрини и убеждения да помагат или пък да подействат блокиращо. Тренирането на зрението има за цел да ви помогне да разкриете чувства, които биха могли да имат връзка със зрението ви, и евентуално да се освободите от тях.”
из “Живот без очила”,
автор Лео Ангарт
info-box Julia / информационната кутия на Юлия 